15 sept 2008, 0:12

Трудни уроци

  Poesía
1.9K 0 22

 

"Hello, teacher, tell me what's my lesson"

Gary Jules - Mad world

http://www.youtube.com/watch?v=4N3N1MlvVc4

 

 

Ваканцията свърши. На училище

със звън небесен тръгнах отначало.

Проплаках и на земното чистилище

облякох униформата. От кал е.

 

Тук плащам стари двойки с наказания -

животът ми е строг учител с пръчка.

Напредвам ли, ми праща изпитания,

а щом направя грешка, все ме ръчка.

 

Но питам се защо до изнемогване

един и същ урок безкрай повтарям.

Защо наново преоткривам огъня,

когато сам на него се изгарям?...

 

Дъската на живота е катранена.

А може би е просто огледало.

Но от каквото и да е направена,

по нея се стремя да пиша с бяло.

 

Бездействието не отменя бремето.

Затуй, дори да падна, пак ще стана.

Та щом за изпита настане времето,

без страх пред дверите му да застана.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Динков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Затуй, дори да падна, пак ще стана!"
    Наистина си Овен!
    И отново ме остави без дъх!
  • "Бездействието не отменя бремето." Само като се замисля, колко хора живеят така...
  • Житейските уроци преговаряме
    и знаем - всичко може да се случи.
    Изправяме се, падаме, повтаряме
    и чудим се - какво ли сме научили.
  • Давай да пишем в бяло, човеко!
    п.п.Песента ми е от любимите - харесва ми приглушеното, минорно звучене...
  • Но питам се защо до изнемогване
    един и същ урок безкрай повтарям...

    бял си!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...