29 jul 2022, 9:06  

Трудно ли е да обичаш?

709 7 9

И колко да е трудно да обичаш,

щом носиш от божествения дар?

Един живот живеем, но различни

сме всички хора в този епос стар.

 

На всекиго е дадено по нещо,

белязани сме свише с благодат,

но бурите, завият ли насреща,

забравяш всъщност колко си богат.

 

Тогава единакът се пробужда

захапал самотата – негов брат,

мазоли правят чуждите обуща,

светът изглежда чужд и непознат.

 

И колко да е трудно да обичаш?

"Сърцето е най-верният компас,

а любовта е пътят ни кармичен!" –

нашепва тихо вътрешният глас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за прекрасните коментари! Радвам се, че съм успяла да предизвикам " размисли и чувства" на този въпрос. Аз също мислих, докато го писах. Прави сте тези, които казвате, че е трудно. Трудно е, когато егото ни се вземе твърде насериозно. Прави сте и тези, които казвате, че е лесно. Ако следваме " обичай ближния си", дори само заради това, че и той е човек като теб, би било лесно. Поне аз така мисля. Да, и тук не говоря за любовта между мъж и жена, а за любовта между хората, като такива. Още веднъж благодаря - Димо, Милена, Георги, Деа, Миночка, Валя, Надя, Руми, Ким! Нека бъдем повече хора!
  • Усещам го като отговор на моето "Обичай". 😊
    На някои им е трудно, на други им е лесно да обичат. Любов да има! 😉
    Много красив стих! ❤
  • Трудно е! Защото сме предпочели лъжата и лесно казваме, обичам те! Но трудно става, да доказваме!
  • Трудно е, за някои е много трудно. Любовта е отговорност, която не всеки може да понесе. Има ли его, себичност и интерес е направо невъзможно. Разфилософства ме, Нинче. 💜
  • мазоли правят чуждите обуща,

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...