29.07.2022 г., 9:06  

Трудно ли е да обичаш?

705 7 9

И колко да е трудно да обичаш,

щом носиш от божествения дар?

Един живот живеем, но различни

сме всички хора в този епос стар.

 

На всекиго е дадено по нещо,

белязани сме свише с благодат,

но бурите, завият ли насреща,

забравяш всъщност колко си богат.

 

Тогава единакът се пробужда

захапал самотата – негов брат,

мазоли правят чуждите обуща,

светът изглежда чужд и непознат.

 

И колко да е трудно да обичаш?

"Сърцето е най-верният компас,

а любовта е пътят ни кармичен!" –

нашепва тихо вътрешният глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за прекрасните коментари! Радвам се, че съм успяла да предизвикам " размисли и чувства" на този въпрос. Аз също мислих, докато го писах. Прави сте тези, които казвате, че е трудно. Трудно е, когато егото ни се вземе твърде насериозно. Прави сте и тези, които казвате, че е лесно. Ако следваме " обичай ближния си", дори само заради това, че и той е човек като теб, би било лесно. Поне аз така мисля. Да, и тук не говоря за любовта между мъж и жена, а за любовта между хората, като такива. Още веднъж благодаря - Димо, Милена, Георги, Деа, Миночка, Валя, Надя, Руми, Ким! Нека бъдем повече хора!
  • Усещам го като отговор на моето "Обичай". 😊
    На някои им е трудно, на други им е лесно да обичат. Любов да има! 😉
    Много красив стих! ❤
  • Трудно е! Защото сме предпочели лъжата и лесно казваме, обичам те! Но трудно става, да доказваме!
  • Трудно е, за някои е много трудно. Любовта е отговорност, която не всеки може да понесе. Има ли его, себичност и интерес е направо невъзможно. Разфилософства ме, Нинче. 💜
  • мазоли правят чуждите обуща,

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...