24 ago 2023, 6:52

Трудно мислене

  Poesía
501 4 5

Не винаги в живота е така 

тъй както сърцето ни желае,

да бъдем истински, и без лъжа

да кажем по-добри сме.

 

Променяме се ,дали за лошо...

дали добро...но грозно гледаме

в доброто,не вярваме когато споделят,

че ние сме им най-доброто.

 

Кога ще се научим да Обичаме,не себе си

светът около нас.И за него да се борим!?

Дори да бъде срещу нас.Пъзел!?

Промяната променя ли човека?

 

А истината,истината знае ли?

Зловещо сменяме си мислите,

тъй както и гласуваме.

Тогава за какво в живота съществуваме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви колеги по перо,Приятели за прочита,коментарите и за поставянето в любими на мойте размисли!!!Хубава вечер!И нека музата ,Поезия бъде винаги с вас!!!До нови!
  • Еклектика, адаптация, вроден инстинкт и т.н. Истината и лъжата са понятия, въведени от човека в етиката, защото аморалът и анархията водят до хаос, а хаосът е разруха.
    Зловеща промяна - зависи от последствията.
  • Еклектика!
    Ами, това е цяла школа в древногръцката философия.
    Човек има различни мнения и предпочитания в променящото се времево пространство.
    Иначе би изглаждал като неандерталец.
    Еклектици са били и велики мислители Цицерон, Сенека и още древни римляни.
    Ами какво е, ако не еклектика:"Битието определя съзнанието"?
  • А истината,истината знае ли?
    Зловещо сменяме си мислите,
    тъй както и гласуваме.
    Тогава за какво в живота съществуваме?

    Toлкова си прав,Ачо!☘️☘️☘️
  • Моето скромно мнение е, че не можем да се научим да обичаме. Да можеш да обичаш е дарба дадена ни от Бог по рождение. Можем да я развием евентуално, но няма какво да развием в случай, че няма нещо априори навитичко. Финалът ти е силен и правдив, Ачо:

    "Зловещо сменяме си мислите,
    тъй както и гласуваме.
    Тогава за какво в живота съществуваме?"

    Поздравление!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...