aap (Ангел)
862 3584
24 авг. 2023 г., 06:52

Трудно мислене 

  Поэзия
184 4 6

Не винаги в живота е така 

тъй както сърцето ни желае,

да бъдем истински, и без лъжа

да кажем по-добри сме.

 

Променяме се ,дали за лошо...

дали добро...но грозно гледаме

в доброто,не вярваме когато споделят,

че ние сме им най-доброто.

 

Кога ще се научим да Обичаме,не себе си

светът около нас.И за него да се борим!?

Дори да бъде срещу нас.Пъзел!?

Промяната променя ли човека?

 

А истината,истината знае ли?

Зловещо сменяме си мислите,

тъй както и гласуваме.

Тогава за какво в живота съществуваме?

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви колеги по перо,Приятели за прочита,коментарите и за поставянето в любими на мойте размисли!!!Хубава вечер!И нека музата ,Поезия бъде винаги с вас!!!До нови!
  • Еклектика, адаптация, вроден инстинкт и т.н. Истината и лъжата са понятия, въведени от човека в етиката, защото аморалът и анархията водят до хаос, а хаосът е разруха.
    Зловеща промяна - зависи от последствията.
  • Еклектика!
    Ами, това е цяла школа в древногръцката философия.
    Човек има различни мнения и предпочитания в променящото се времево пространство.
    Иначе би изглаждал като неандерталец.
    Еклектици са били и велики мислители Цицерон, Сенека и още древни римляни.
    Ами какво е, ако не еклектика:"Битието определя съзнанието"?
  • А истината,истината знае ли?
    Зловещо сменяме си мислите,
    тъй както и гласуваме.
    Тогава за какво в живота съществуваме?

    Toлкова си прав,Ачо!☘️☘️☘️
  • Екзистенциалният въпрос "да бъдеш или да не бъдеш" в една прекрасна съвременна интерпретация. Поетичната форма вдъхновява и дава поводи за размишления. Поздравявам те от все сърце, приятелю!
  • Моето скромно мнение е, че не можем да се научим да обичаме. Да можеш да обичаш е дарба дадена ни от Бог по рождение. Можем да я развием евентуално, но няма какво да развием в случай, че няма нещо априори навитичко. Финалът ти е силен и правдив, Ачо:

    "Зловещо сменяме си мислите,
    тъй както и гласуваме.
    Тогава за какво в живота съществуваме?"

    Поздравление!
Предложения
: ??:??