Трудно ще е знам

Отроче – под сърцето си го кътам

един различен и прекрасен свят.

От техния отдавна хванах пътя...

Звезди целувам, за да не заспят,

за да запомнят тайнствения ритъм,

в сърцето му. Аз с обич го родих,

дорде безпътна падам и политам,

ти потърси го в светлия ми стих.

Той мъничък е още и е крехък,

приспива го Вселенския рефрен,

но обич е и нежност, и утеха,

със странен климат (май унаследен.)

Трохички стих – ту, черен, ту брокатен,

ще ти нароня... Трудно ще е знам,

но ако отеснее ти Земята,

любов съм аз... И ще те чакам там...