24.10.2025 г., 23:14

Трудно ще е знам

185 0 0

Отроче – под сърцето си го кътам

един различен и прекрасен свят.

От техния отдавна хванах пътя...

Звезди целувам, за да не заспят,

 

за да запомнят тайнствения ритъм,

в сърцето му. Аз с обич го родих,

дорде безпътна падам и политам,

ти потърси го в светлия ми стих.

 

Той мъничък е още и е крехък,

приспива го Вселенския рефрен,

но обич е и нежност, и утеха,

със странен климат (май унаследен.)

 

Трохички стих – ту, черен, ту брокатен,

ще ти нароня... Трудно ще е знам,

но ако отеснее ти Земята,

любов съм аз... И ще те чакам там...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...