Трудно ще е знам
Отроче – под сърцето си го кътам
един различен и прекрасен свят.
От техния отдавна хванах пътя...
Звезди целувам, за да не заспят,
за да запомнят тайнствения ритъм,
в сърцето му. Аз с обич го родих,
дорде безпътна падам и политам,
ти потърси го в светлия ми стих.
Той мъничък е още и е крехък,
приспива го Вселенския рефрен,
но обич е и нежност, и утеха,
със странен климат (май унаследен.)
Трохички стих – ту, черен, ту брокатен,
ще ти нароня... Трудно ще е знам,
но ако отеснее ти Земята,
любов съм аз... И ще те чакам там...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ