21 jun 2010, 15:30

Труп

  Poesía » Otra
759 0 0

В кървата локва погледни -
това са моите сълзи.
В очите ме погледни,
просто ме мрази.

Там някъде е трупът ми,
обвит в черна мъгла,
с който гарваните играят мръсни игри
и поглъща земята зла.

Хвани ме,
отведите ме в царството на тъмнината,
защото земният плътски живот завърши,
а душата ми започна да се руши.

Душа самотна,
единствена в пространството,
душа осквернена,
обладана от злото.

Презрение.
Убийство.
Разруха.
Терзание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...