21 jun 2010, 15:30

Труп

  Poesía » Otra
757 0 0

В кървата локва погледни -
това са моите сълзи.
В очите ме погледни,
просто ме мрази.

Там някъде е трупът ми,
обвит в черна мъгла,
с който гарваните играят мръсни игри
и поглъща земята зла.

Хвани ме,
отведите ме в царството на тъмнината,
защото земният плътски живот завърши,
а душата ми започна да се руши.

Душа самотна,
единствена в пространството,
душа осквернена,
обладана от злото.

Презрение.
Убийство.
Разруха.
Терзание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....