21.06.2010 г., 15:30

Труп

751 0 0

В кървата локва погледни -
това са моите сълзи.
В очите ме погледни,
просто ме мрази.

Там някъде е трупът ми,
обвит в черна мъгла,
с който гарваните играят мръсни игри
и поглъща земята зла.

Хвани ме,
отведите ме в царството на тъмнината,
защото земният плътски живот завърши,
а душата ми започна да се руши.

Душа самотна,
единствена в пространството,
душа осквернена,
обладана от злото.

Презрение.
Убийство.
Разруха.
Терзание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...