A... трябва ли човек да бъде птица,

за да порасне и да отлитне надалеч,

а не рисуван на картина или скица,

нито участник в някой смешен скеч.

Да иска да се вдигне нависоко

и волно някъде душата си да рей,

или живеейки охолно, на широко,

на другите надсмивайки, се смей.

И поривът му нивга да не стихва,

нови висини да се стреми да покори,

а не, затворил се в черупка, да не кихва

и задух в гърлото да го мори.

И литне ли, отново да запява,

да радва с песните си над простора чуден,

или отново бъхтейки се запъхтява,

нейде в меланхолия изгубен.

Да се стреми да бъде сред природа,

цветя естествени, дървета многолистни,

а не мастия безпризорна, без порода,

да хапе бясно със зъби глистни.

И... трябва ли човек да бъде птица,

за да отлита някъде и да се връща,

или прелитайки над някоя върбица,  

си стои във бащината къща.