A... трябва ли човек да бъде птица,
за да порасне и да отлитне надалеч,
а не рисуван на картина или скица,
нито участник в някой смешен скеч.
Да иска да се вдигне нависоко
и волно някъде душата си да рей,
или живеейки охолно, на широко,
на другите надсмивайки, се смей.
И поривът му нивга да не стихва,
нови висини да се стреми да покори,
а не, затворил се в черупка, да не кихва
и задух в гърлото да го мори.
И литне ли, отново да запява,
да радва с песните си над простора чуден,
или отново бъхтейки се запъхтява,
нейде в меланхолия изгубен.
Да се стреми да бъде сред природа,
цветя естествени, дървета многолистни,
а не мастия безпризорна, без порода,
да хапе бясно със зъби глистни.
И... трябва ли човек да бъде птица,
за да отлита някъде и да се връща,
или прелитайки над някоя върбица,
си стои във бащината къща.
© Павел Тодоров Всички права запазени
Не трябва да си птица да се връщаш. Трябва да си смел!