1 oct 2010, 20:39

Трябваше

  Poesía
626 0 0

 

направих неща, които отдавна трябваше да направя,
казах думи, които отдавна трябваше да изрека,
простих се с любовта, която отдавна трябваше да загърбя,
отрекох се от теб, който отдавна трябваше да забравя...
и сега сърцето ми може би е сломено,
може би животът ми е разорен,
може би ще пазя спомена дълбоко в моята душа,
може би в самотна вечер ще се сещам за теб, любов моя!
но сега... сега всичко свърши,
времето не може да се върне,
а ти си толкова далече...
и в момента, в който ти казах "Сбогом!", се преродих.
поставих ново начало, другата страна на живота преоткрих.
зная, че никога няма да успея
напълно да те забравя...
но... може би така е по-добре
и след време ще се сещам за това с усмивка на лице...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Герова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....