1 окт. 2010 г., 20:39

Трябваше

625 0 0

 

направих неща, които отдавна трябваше да направя,
казах думи, които отдавна трябваше да изрека,
простих се с любовта, която отдавна трябваше да загърбя,
отрекох се от теб, който отдавна трябваше да забравя...
и сега сърцето ми може би е сломено,
може би животът ми е разорен,
може би ще пазя спомена дълбоко в моята душа,
може би в самотна вечер ще се сещам за теб, любов моя!
но сега... сега всичко свърши,
времето не може да се върне,
а ти си толкова далече...
и в момента, в който ти казах "Сбогом!", се преродих.
поставих ново начало, другата страна на живота преоткрих.
зная, че никога няма да успея
напълно да те забравя...
но... може би така е по-добре
и след време ще се сещам за това с усмивка на лице...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомира Герова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....