dansyto (Данаил Таков)
63 843

2 abr 2022, 8:53

Тръгвам

Poesía

687 4 8

Аз си тръгвам с вълните на вятъра,

разпознал в хоризонта спасение.

Седем нощи валя във душата ми,

седем утрини търсих знамение.

Аз си тръгвам с вълните на прилива –

знак ми даде Луната, среднощната.

Седем нощи ме среща с намигване,

после сбира звездите си в лодката.

Аз си тръгвам с вълни от мечтания,

осъзнал сивотата на тленното.

Без да чувствам в душата терзание,

разпилял светлинки … до последната!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dansyto (Данаил Таков)

Радвате ме с коментарите, Ели, Роси, Вики, Мария! Прекрасни сте!

2022-04-13T23:44:08+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Всеки, който е "разпознал в хоризонта спасение"(!!!) е намерил продължението си в по-добрия живот. Много ми хареса написаното от теб, Дани!😍 Поздравявам те!👏

2022-04-04T09:52:00+03:00
Самодива (Вики)

Браво!!!

2022-04-04T08:43:20+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Без да чувствам в душата терзание,
разпилял светлинки … до последната!
Удовлетворената потребност освобождава.

2022-04-02T23:23:29+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих! Много ми хареса!

2022-04-02T21:42:00+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0