Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива –
знак ми даде Луната, среднощната.
Седем нощи ме среща с намигване,
после сбира звездите си в лодката.
Аз си тръгвам с вълни от мечтания,
осъзнал сивотата на тленното.
Без да чувствам в душата терзание,
разпилял светлинки … до последната!