6 oct 2004, 15:04

Тръгвам си

  Poesía
1.5K 0 0
Чуй ме!Не мога вече да търпя
твоите измами и коварни лъжи
и никога няма да простя,
защото моето сърце разби.
Върви си,моля те върви
далеч от мислите и моята душа,
за мене беше "ангел" ти,
но слагам край на всичко сега.
Не мога повече да се преструвам,
че не виждам грешките ти аз,
но как да спра да те сънувам,
като сърцето ми изгаря в дива страст.
Дори да ме молиш не ще мога да простя
всички твои грешки,твойта суета
и смело пътят си ще продължа
със гордо вдигната глава.
Аз няма никога да те забравя,
и въпреки това живота продължава,
но винаги в сърцето ми ще бъдеш ти
дори и толкоз много да боли.
В живота ми ти беше като бряг
на който можех да си отдъхна
и за който дълго време копнях.
Но ето,че е време да си тръгна
и прости,но нямам вече сили
дори за миг назад да се обърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...