Тръгвам си
твоите измами и коварни лъжи
и никога няма да простя,
защото моето сърце разби.
Върви си,моля те върви
далеч от мислите и моята душа,
за мене беше "ангел" ти,
но слагам край на всичко сега.
Не мога повече да се преструвам,
че не виждам грешките ти аз,
но как да спра да те сънувам,
като сърцето ми изгаря в дива страст.
Дори да ме молиш не ще мога да простя
всички твои грешки,твойта суета
и смело пътят си ще продължа
със гордо вдигната глава.
Аз няма никога да те забравя,
и въпреки това живота продължава,
но винаги в сърцето ми ще бъдеш ти
дори и толкоз много да боли.
В живота ми ти беше като бряг
на който можех да си отдъхна
и за който дълго време копнях.
Но ето,че е време да си тръгна
и прости,но нямам вече сили
дори за миг назад да се обърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Костадинова Всички права запазени