6.10.2004 г., 15:04

Тръгвам си

1.5K 0 0
Чуй ме!Не мога вече да търпя
твоите измами и коварни лъжи
и никога няма да простя,
защото моето сърце разби.
Върви си,моля те върви
далеч от мислите и моята душа,
за мене беше "ангел" ти,
но слагам край на всичко сега.
Не мога повече да се преструвам,
че не виждам грешките ти аз,
но как да спра да те сънувам,
като сърцето ми изгаря в дива страст.
Дори да ме молиш не ще мога да простя
всички твои грешки,твойта суета
и смело пътят си ще продължа
със гордо вдигната глава.
Аз няма никога да те забравя,
и въпреки това живота продължава,
но винаги в сърцето ми ще бъдеш ти
дори и толкоз много да боли.
В живота ми ти беше като бряг
на който можех да си отдъхна
и за който дълго време копнях.
Но ето,че е време да си тръгна
и прости,но нямам вече сили
дори за миг назад да се обърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...