6 окт. 2004 г., 15:04

Тръгвам си

1.5K 0 0
Чуй ме!Не мога вече да търпя
твоите измами и коварни лъжи
и никога няма да простя,
защото моето сърце разби.
Върви си,моля те върви
далеч от мислите и моята душа,
за мене беше "ангел" ти,
но слагам край на всичко сега.
Не мога повече да се преструвам,
че не виждам грешките ти аз,
но как да спра да те сънувам,
като сърцето ми изгаря в дива страст.
Дори да ме молиш не ще мога да простя
всички твои грешки,твойта суета
и смело пътят си ще продължа
със гордо вдигната глава.
Аз няма никога да те забравя,
и въпреки това живота продължава,
но винаги в сърцето ми ще бъдеш ти
дори и толкоз много да боли.
В живота ми ти беше като бряг
на който можех да си отдъхна
и за който дълго време копнях.
Но ето,че е време да си тръгна
и прости,но нямам вече сили
дори за миг назад да се обърна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...