Аз съм от тези хора, които,
си тръгват завинаги, ранени веднъж.
Не вярваш, че може да бъде разбито,
сърце, според теб като камък, на мъж.

Има ли смисъл назад да се връщам,
да събирам с шепи спомени, минало?
Със свито сърце тъга да прегръщам,
вече го няма, което е имало.

Ще си тръгна завинаги по път непознат,
за живот без тъга съм вече готов.
Щом няма назад, е красив този свят,
щастлив е човекът и с капка любов.

Явор Перфанов
04.11.2019 г.
Г. Оряховица