5 нояб. 2019 г., 07:51

Тръгвам завинаги

1.3K 0 0

 

Аз съм от тези хора, които,
си тръгват завинаги, ранени веднъж.
Не вярваш, че може да бъде разбито,
сърце, според теб като камък, на мъж.

 

Има ли смисъл назад да се връщам,
да събирам с шепи спомени, минало?
Със свито сърце тъга да прегръщам,
вече го няма, което е имало.

 

Ще си тръгна завинаги по път непознат,
за живот без тъга съм вече готов.
Щом няма назад, е красив този свят,
щастлив е човекът и с капка любов.

 

 

Явор Перфанов
04.11.2019 г.
Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...