Nov 5, 2019, 7:51 AM

Тръгвам завинаги

  Poetry » Civic
1.3K 0 0

 

Аз съм от тези хора, които,
си тръгват завинаги, ранени веднъж.
Не вярваш, че може да бъде разбито,
сърце, според теб като камък, на мъж.

 

Има ли смисъл назад да се връщам,
да събирам с шепи спомени, минало?
Със свито сърце тъга да прегръщам,
вече го няма, което е имало.

 

Ще си тръгна завинаги по път непознат,
за живот без тъга съм вече готов.
Щом няма назад, е красив този свят,
щастлив е човекът и с капка любов.

 

 

Явор Перфанов
04.11.2019 г.
Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...