28 ene 2006, 20:34

Тръгваш си

  Poesía
941 0 1
Ти казваше,че ме обичаш,
ти казваше,че за теб бях всичко на света,
но не е било така.
В един миг ти каза"Тръгвам"
и в сърцето ми дъжд заваля
в очите също вали,
но ти не се обърна дори.
Сега отиваш при нея,
твоята нова любов.
Но ще осъзнаеш ти един ден,
че не можеш да живееш без мен
и ще искаш да се върнеш.
Но вече ще е късно.
Сега в сърцето ми слънце грее
подклаждано от нова обич,
на която ще дам моята душа.
Сбогом, моя първа и единствена любов,
дано да си щастлив сега.
Не се обръщай както преди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Данчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми! За съжаление, обаче в повечето случай той се връща и точно когато си мислиш, че всяка мисъл си е на мястото и става старата каша на нов огън/тва може да звучи малко тъпичко, ама сигурно защото ей сега го съчиних/

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....