Jan 28, 2006, 8:34 PM

Тръгваш си

  Poetry
937 0 1
Ти казваше,че ме обичаш,
ти казваше,че за теб бях всичко на света,
но не е било така.
В един миг ти каза"Тръгвам"
и в сърцето ми дъжд заваля
в очите също вали,
но ти не се обърна дори.
Сега отиваш при нея,
твоята нова любов.
Но ще осъзнаеш ти един ден,
че не можеш да живееш без мен
и ще искаш да се върнеш.
Но вече ще е късно.
Сега в сърцето ми слънце грее
подклаждано от нова обич,
на която ще дам моята душа.
Сбогом, моя първа и единствена любов,
дано да си щастлив сега.
Не се обръщай както преди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Данчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми! За съжаление, обаче в повечето случай той се връща и точно когато си мислиш, че всяка мисъл си е на мястото и става старата каша на нов огън/тва може да звучи малко тъпичко, ама сигурно защото ей сега го съчиних/

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...