Всеки си тръгва от мен,
защо е така всеки ден?
Да не би да съм прокажена
и плътта да е отворена?
Защо ме оставят сама,
след като нивга зла не съм била?
Заминават те, тъгуват за мен
и аз за тях, сякаш извършила съм грях...
Болезнена рана,
в сърцето се отваря...
Приятелю,
за теб тъжа
и знам, че разбираш
моята тъга.
За приятелите ми, които заминават надалеч... ;(
ОБИЧАМ ВИ!!!
© Наталия Благоева Todos los derechos reservados