Тръгваш си...

Poesía » Otra

882 0 0

Всеки си тръгва от мен,

защо е така всеки ден?

Да не би да съм прокажена

и плътта да е отворена?

Защо ме оставят сама,

след като нивга зла не съм била?

Заминават те, тъгуват за мен

и аз за тях, сякаш извършила съм грях...

Болезнена рана,

в сърцето се отваря...

Приятелю,

за теб тъжа

и знам, че разбираш

моята тъга.

За приятелите ми, които заминават надалеч... ;(

ОБИЧАМ ВИ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0