Тръгваш си...

Poesía » Otra

879 0 0

Всеки си тръгва от мен,

защо е така всеки ден?

Да не би да съм прокажена

и плътта да е отворена?

Защо ме оставят сама,

след като нивга зла не съм била?

Заминават те, тъгуват за мен

и аз за тях, сякаш извършила съм грях...

Болезнена рана,

в сърцето се отваря...

Приятелю,

за теб тъжа

и знам, че разбираш

моята тъга.

За приятелите ми, които заминават надалеч... ;(

ОБИЧАМ ВИ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0