Тръгваш си...

Poetry » Other

883 0 0

Всеки си тръгва от мен,

защо е така всеки ден?

Да не би да съм прокажена

и плътта да е отворена?

Защо ме оставят сама,

след като нивга зла не съм била?

Заминават те, тъгуват за мен

и аз за тях, сякаш извършила съм грях...

Болезнена рана,

в сърцето се отваря...

Приятелю,

за теб тъжа

и знам, че разбираш

моята тъга.

За приятелите ми, които заминават надалеч... ;(

ОБИЧАМ ВИ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0