13 ago 2011, 12:38

Трън 

  Poesía » De amor
1064 0 13

Трън

 

Отвори я тази рана, дето е в душата ти,

оголи сега шева докрай - и нека да кърви,

всички думи, нагноили тъжен хлад в мечтата ти,

да разкъсат жилки, уморени в заниците зли...

 

Зная, че градила си на щастието замъка,

но във кулата си твоят ден заключи любовта

и превърна в прах и пепел на сърцето пламъка,

и отприщи  бент умислената, страдаща река...

 

Ти засяла си цвета на женските си истини

във усмивката на дивата и огнена гора,

ала сенките са свили злак в очите ти единствени

и филизената чанта натежава в крехки рамена...

 

Щом стовари тишината в твоя сън юмрука си

и с красив балон от топъл въздух литне Любовта,

прегърни с ръце мига, усмихнал сe в капчуците,

и повярвай, че си трън красив в гледеца на дъжда....

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??