Трън
Трън
Отвори я тази рана, дето е в душата ти,
оголи сега шева докрай - и нека да кърви,
всички думи, нагноили тъжен хлад в мечтата ти,
да разкъсат жилки, уморени в заниците зли...
Зная, че градила си на щастието замъка,
но във кулата си твоят ден заключи любовта
и превърна в прах и пепел на сърцето пламъка,
и отприщи бент умислената, страдаща река...
Ти засяла си цвета на женските си истини
във усмивката на дивата и огнена гора,
ала сенките са свили злак в очите ти единствени
и филизената чанта натежава в крехки рамена...
Щом стовари тишината в твоя сън юмрука си
и с красив балон от топъл въздух литне Любовта,
прегърни с ръце мига, усмихнал сe в капчуците,
и повярвай, че си трън красив в гледеца на дъжда....
© Михаил Цветански All rights reserved.
Благодаря, Екстазис!****** 
