23 oct 2008, 21:02

Трънена мъст

Poesía » Otra

1.3K 0 21

Завърнах се, нарамила потоп.
И нижеха се приливи по устните.
Окичих се със тръните на Бог,
разпъната по всичките му кръстове.

Продадох си страха - не го спестих.
Апостолите замених с прокажени.
Така, без страх, с предателите пих
(те бяха и без туй със мен наказани...).

И точно те превърнаха ме в мъст.
Крещяха ято приливи в очите ми.
Сама се изковах. И станах кръст
за трънените лаври на Спасителя.

23.10.2008 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Жулли (Юлия Димитрова)

^^^Боже! Как го сътвори това? Възхищавам ти се! Безмълвна съм.

2008-12-21T22:16:50+02:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Пак съм тук. И пак не ми идва наум нищо смислено

2008-10-28T22:41:06+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Мале, Дарина!!! Онемях след това чудо!!!

2008-10-28T00:55:56+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Дечева, разписвам се и аз. Не мога да не се върна, отново!
Прегръщам те

2008-10-27T21:22:00+02:00
Paur (Симеон Дончев)

Ай стига ве!!!!
Забравих по колко удивителни се слагаха...
Мая, ще прощаваш
Дар, от къде се върна така свирепо, бе джанъм?

2008-10-27T18:02:58+02:00