Oct 23, 2008, 9:02 PM

Трънена мъст

Poetry » Other

1.3K 0 21

Завърнах се, нарамила потоп.
И нижеха се приливи по устните.
Окичих се със тръните на Бог,
разпъната по всичките му кръстове.

Продадох си страха - не го спестих.
Апостолите замених с прокажени.
Така, без страх, с предателите пих
(те бяха и без туй със мен наказани...).

И точно те превърнаха ме в мъст.
Крещяха ято приливи в очите ми.
Сама се изковах. И станах кръст
за трънените лаври на Спасителя.

23.10.2008 г.
Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Жулли (Юлия Димитрова)

^^^Боже! Как го сътвори това? Възхищавам ти се! Безмълвна съм.

2008-12-21T22:16:50+02:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Пак съм тук. И пак не ми идва наум нищо смислено

2008-10-28T22:41:06+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Мале, Дарина!!! Онемях след това чудо!!!

2008-10-28T00:55:56+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Дечева, разписвам се и аз. Не мога да не се върна, отново!
Прегръщам те

2008-10-27T21:22:00+02:00
Paur (Симеон Дончев)

Ай стига ве!!!!
Забравих по колко удивителни се слагаха...
Мая, ще прощаваш
Дар, от къде се върна така свирепо, бе джанъм?

2008-10-27T18:02:58+02:00