22 oct 2004, 23:11

Тръпчиво

  Poesía
1.1K 0 7

Тръпчива
събуждаща
нощ,
отречени
от разума,
неприети
от същността
и въпреки това
случващи се
желания,
ставам,
правя кафе,
отпивам
глътка
за теб,
глътка
за мен,
отпивам,
противно
на
всичко
и
всички

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук се води някакъв непонятен за мен спор, но понеже страстно ми харесва стихотворението, ще се намеся. Давайте оценки само тогава, когато нечия бездарност ви дразни или нечии талант ви очарова. В останалите случаи, особено в този мненията ви ми звучат елементарни и плахи.
    Либра, ти си от малкото автори в сайта, на които искрено се радвам за таланта. Поздрави от мен
  • Иване, проблема не е в фамилиарното отношение което ще преглъщам, а отношението.
    Както и да е..
  • Обръщам се към админ, а не към теб. А фамилиарното отношение ще трябва да преглътнеш, защото тук сме по-скоро едно семейство.
  • към Иван Атанасов..
    познаваме ли се, много фамилиарно ми пишеш?
    не е положен труд, положени са емоции...чувства, плаках и го писах..
    не ме интересува рейтинга като стойност, интересуваше ме съумяла ли съм да предам това което усещам...сега виждам от коментарите, особено този на админа, че съм се провалила...
    а ти просто си груб...
    защо...

  • има неща, които се случват независимо от логиката на здравия разум...
    аз не бих била толкова категорична в преценката си и не бих отрекла нещо, което не мога да усетя така както ти например..
    всъщност аз не бих могла да отрека нищо..

    този ми отговор е към админа..

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...