22.10.2004 г., 23:11

Тръпчиво

1.1K 0 7

Тръпчива
събуждаща
нощ,
отречени
от разума,
неприети
от същността
и въпреки това
случващи се
желания,
ставам,
правя кафе,
отпивам
глътка
за теб,
глътка
за мен,
отпивам,
противно
на
всичко
и
всички

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук се води някакъв непонятен за мен спор, но понеже страстно ми харесва стихотворението, ще се намеся. Давайте оценки само тогава, когато нечия бездарност ви дразни или нечии талант ви очарова. В останалите случаи, особено в този мненията ви ми звучат елементарни и плахи.
    Либра, ти си от малкото автори в сайта, на които искрено се радвам за таланта. Поздрави от мен
  • Иване, проблема не е в фамилиарното отношение което ще преглъщам, а отношението.
    Както и да е..
  • Обръщам се към админ, а не към теб. А фамилиарното отношение ще трябва да преглътнеш, защото тук сме по-скоро едно семейство.
  • към Иван Атанасов..
    познаваме ли се, много фамилиарно ми пишеш?
    не е положен труд, положени са емоции...чувства, плаках и го писах..
    не ме интересува рейтинга като стойност, интересуваше ме съумяла ли съм да предам това което усещам...сега виждам от коментарите, особено този на админа, че съм се провалила...
    а ти просто си груб...
    защо...

  • има неща, които се случват независимо от логиката на здравия разум...
    аз не бих била толкова категорична в преценката си и не бих отрекла нещо, което не мога да усетя така както ти например..
    всъщност аз не бих могла да отрека нищо..

    този ми отговор е към админа..

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...