Oct 22, 2004, 11:11 PM

Тръпчиво

  Poetry
1.1K 0 7

Тръпчива
събуждаща
нощ,
отречени
от разума,
неприети
от същността
и въпреки това
случващи се
желания,
ставам,
правя кафе,
отпивам
глътка
за теб,
глътка
за мен,
отпивам,
противно
на
всичко
и
всички

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук се води някакъв непонятен за мен спор, но понеже страстно ми харесва стихотворението, ще се намеся. Давайте оценки само тогава, когато нечия бездарност ви дразни или нечии талант ви очарова. В останалите случаи, особено в този мненията ви ми звучат елементарни и плахи.
    Либра, ти си от малкото автори в сайта, на които искрено се радвам за таланта. Поздрави от мен
  • Иване, проблема не е в фамилиарното отношение което ще преглъщам, а отношението.
    Както и да е..
  • Обръщам се към админ, а не към теб. А фамилиарното отношение ще трябва да преглътнеш, защото тук сме по-скоро едно семейство.
  • към Иван Атанасов..
    познаваме ли се, много фамилиарно ми пишеш?
    не е положен труд, положени са емоции...чувства, плаках и го писах..
    не ме интересува рейтинга като стойност, интересуваше ме съумяла ли съм да предам това което усещам...сега виждам от коментарите, особено този на админа, че съм се провалила...
    а ти просто си груб...
    защо...

  • има неща, които се случват независимо от логиката на здравия разум...
    аз не бих била толкова категорична в преценката си и не бих отрекла нещо, което не мога да усетя така както ти например..
    всъщност аз не бих могла да отрека нищо..

    този ми отговор е към админа..

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...