бялатишина
141 124
14 jun 2020, 23:29

Тръпчиво 

  Poesía » De amor
678 0 4

Аз вече не мечтая за любов.
И думите не скитат сред звездите.
Не чакам за далечен слънчев зов.
Не чакам за вулкана във очите.

Защото те намерих, затова
звездите се превърнаха в кристали.
Душата ми пресъхна, а нощта
изпълни вените ми със мълчание.

И всичко е безкраен бяг назад.
Във бурята изгубено хвърчило
е котвата на твоята на твоята ръка.
А мисълта за теб - отровно жило.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??