бялатишина
136 124
14.06.2020 г., 23:29 ч.

Тръпчиво 

  Поезия » Любовна
792 1 4

Аз вече не мечтая за любов.
И думите не скитат сред звездите.
Не чакам за далечен слънчев зов.
Не чакам за вулкана във очите.

Защото те намерих, затова
звездите се превърнаха в кристали.
Душата ми пресъхна, а нощта
изпълни вените ми със мълчание.

И всичко е безкраен бяг назад.
Във бурята изгубено хвърчило
е котвата на твоята на твоята ръка.
А мисълта за теб - отровно жило.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??