бялатишина
141 124
Jun 14, 2020, 11:29 PM

Тръпчиво 

  Poetry » Love
676 0 4

Аз вече не мечтая за любов.
И думите не скитат сред звездите.
Не чакам за далечен слънчев зов.
Не чакам за вулкана във очите.

Защото те намерих, затова
звездите се превърнаха в кристали.
Душата ми пресъхна, а нощта
изпълни вените ми със мълчание.

И всичко е безкраен бяг назад.
Във бурята изгубено хвърчило
е котвата на твоята на твоята ръка.
А мисълта за теб - отровно жило.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??