бялатишина
136 124
14 июн. 2020 г., 23:29

Тръпчиво 

  Поэзия » Любовная
781 1 4

Аз вече не мечтая за любов.
И думите не скитат сред звездите.
Не чакам за далечен слънчев зов.
Не чакам за вулкана във очите.

Защото те намерих, затова
звездите се превърнаха в кристали.
Душата ми пресъхна, а нощта
изпълни вените ми със мълчание.

И всичко е безкраен бяг назад.
Във бурята изгубено хвърчило
е котвата на твоята на твоята ръка.
А мисълта за теб - отровно жило.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??