Като че ли се изплъзва,
наранена от много човечност.
И както всичко замръзва
навън от две капки дъжд - като течност.
Така минус теб е сега,
и там в очите ти - взирам се.
Но пониква цветна дъга,
под която на завед, аз - свирам се.
И не подире да беше
ме гледала, подобно злосторник.
А как гласът ми ехтеше
да бе чула. В столова на затворник.