Ттт

Като че ли се изплъзва, 
наранена от много човечност. 
И както всичко замръзва 
навън от две капки дъжд - като течност. 

Така минус теб е сега, 
и там в очите ти - взирам се. 
Но пониква цветна дъга, 
под която на завед, аз - свирам се. 

И не подире да беше 
ме гледала, подобно злосторник. 
А как гласът ми ехтеше 
да бе чула. В столова на затворник.