xenon (Юлиян Петков)
44 18
Apr 19, 2020, 7:53 AM

Ттт 

  Poetry » Love
687 0 0

Като че ли се изплъзва, 
наранена от много човечност. 
И както всичко замръзва 
навън от две капки дъжд - като течност. 

 

Така минус теб е сега, 
и там в очите ти - взирам се. 
Но пониква цветна дъга, 
под която на завед, аз - свирам се. 

 

И не подире да беше 
ме гледала, подобно злосторник. 
А как гласът ми ехтеше 
да бе чула. В столова на затворник. 

© Юлиян Петков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??