Туй, което ни очаква.

Poesía

632 0 6

След залеза ще падне вечен мрак,

студена, безгранична пустота.

Сюжетът древен се повтаря пак,

декорът е самата простота -

ковчег със станиолен похлупак

и черен креп на входната врата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

като ми кажат станиол...
и си мисля за шоколад.

Мисля, че даже Смъртта
ще се окаже забавна и сладка.

!!!*

2007-09-17T10:29:17+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

За раждането писа.
Написа за смъртта.
Сега пиши за туй,
което се намира
на Живота по средата!

2007-09-04T00:45:01+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Трябва все пак да има някакъв смисъл. Иначе защо природата ще хаби толкова енергия?
Иска ми се малко повече оптимизъм.

2007-09-03T14:48:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Истина. За жалост.

2007-09-03T13:33:29+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Прав си, но защо спираш дотука? Продължи го, направи някакъв извод, дай някаква препоръка!

2007-09-03T13:26:43+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0