3.09.2007 г., 12:59

Туй, което ни очаква.

626 0 6
 

Туй, което ни очаква.


                                              

След залеза ще падне вечен мрак,

студена, безгранична пустота.

Сюжетът древен се повтаря пак,

декорът е самата простота -

ковчег със станиолен похлупак

и черен креп на входната врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Варчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • като ми кажат станиол...
    и си мисля за шоколад.

    Мисля, че даже Смъртта
    ще се окаже забавна и сладка.

    !!!*
  • За раждането писа.
    Написа за смъртта.
    Сега пиши за туй,
    което се намира
    на Живота по средата!
  • Трябва все пак да има някакъв смисъл. Иначе защо природата ще хаби толкова енергия?
    Иска ми се малко повече оптимизъм.
  • Истина. За жалост.
  • Прав си, но защо спираш дотука? Продължи го, направи някакъв извод, дай някаква препоръка!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....