Туй, което ни очаква.

Poetry

633 0 6

След залеза ще падне вечен мрак,

студена, безгранична пустота.

Сюжетът древен се повтаря пак,

декорът е самата простота -

ковчег със станиолен похлупак

и черен креп на входната врата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

като ми кажат станиол...
и си мисля за шоколад.

Мисля, че даже Смъртта
ще се окаже забавна и сладка.

!!!*

2007-09-17T10:29:17+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

За раждането писа.
Написа за смъртта.
Сега пиши за туй,
което се намира
на Живота по средата!

2007-09-04T00:45:01+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Трябва все пак да има някакъв смисъл. Иначе защо природата ще хаби толкова енергия?
Иска ми се малко повече оптимизъм.

2007-09-03T14:48:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Истина. За жалост.

2007-09-03T13:33:29+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Прав си, но защо спираш дотука? Продължи го, направи някакъв извод, дай някаква препоръка!

2007-09-03T13:26:43+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0