Туй, което ни очаква.

Poetry

628 0 6

След залеза ще падне вечен мрак,

студена, безгранична пустота.

Сюжетът древен се повтаря пак,

декорът е самата простота -

ковчег със станиолен похлупак

и черен креп на входната врата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

като ми кажат станиол...
и си мисля за шоколад.

Мисля, че даже Смъртта
ще се окаже забавна и сладка.

!!!*

2007-09-17T10:29:17+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

За раждането писа.
Написа за смъртта.
Сега пиши за туй,
което се намира
на Живота по средата!

2007-09-04T00:45:01+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Трябва все пак да има някакъв смисъл. Иначе защо природата ще хаби толкова енергия?
Иска ми се малко повече оптимизъм.

2007-09-03T14:48:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Истина. За жалост.

2007-09-03T13:33:29+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Прав си, но защо спираш дотука? Продължи го, направи някакъв извод, дай някаква препоръка!

2007-09-03T13:26:43+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0