27 ago 2011, 10:05

Тук

  Poesía » Civil
580 1 2

ТУК

 

Тук добродетелите не вървят,

тук добродетели не щат,

скоро в океана ще ги потопят

и на клада ще ги изгорят…

 

Тук справедливост няма,

справедливостта не се роди –

затуй властта е глухоняма,

на Темида някой очите ослепи…

 

Тук свободата е криминализирана,

търсят я под дърво и камък,

а диктатурата тайно е легализирана

и се разполага в разкошен замък…

 

Тук грешница била жената,

нацизъм бил и родният ни дом,

преследват яростно и човещината,

ще я забранят и със закон…

 

Само обичта покрадва се тъдява,

хората я крият от сърце в сърце

и всеки тайно в душата се надява

тя да не угасне и да не умре…

 

Затуй в сивотата на деня

все още някой се усмихва,

а обичта присветва в нощта,

когато животът в града утихва…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...