16 nov 2006, 14:37

Тук съм

  Poesía
1K 0 10


 

Не ме отпращай!
Виж по улиците на сърцето ти -
напъпили цветя.
Не ги погребвай в самота!
Чуй камбанки сребърни
как нежно пеят в твоята душа…

Пусни ме
за да вляза!
Такава съм – невзрачна,
но мечти навсякъде посявам
и в сънищата се явявам.

Идвам!
Ще се съмне,
отново ще е ден.
Светлина ще те залее,
радост пак в очите ти ще грее…

С теб съм
сега и занапред!
Страхливо ти
към мен недей поглежда,
аз такава съм – Надежда!

 

 



                           
13.11.2006

 



 

 (Идеята е от „Не си отивай” на Чар)


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...