11 jul 2015, 18:38

Тук съм аз

  Poesía » Civil
501 0 0

                                                         

                                                                         Тук съм аз

 

 

Денят започва някак тревожно...

Всичко неясно, толкова сложно!...

Звездите тъмнеят в ракетен блясък.

Денят се раздира от болка и крясък....

 

Тук съм аз и светът е в мене.

Свит на кълбо от громко свистене.

Писецът застива, кръв се пролива....

Планетата тръпне и дим я обвива.

 

И всичко е нощ в новото време....

Позорна смърт трябва да спреме.

Прекъснат е пътя, обезумял демократ,

разсича живота по начин познат.

 

Тук съм аз, но светът се люлее....

Мерзавец във ярост вилнее.

Пясъчна буря, човешки плач,

утрото ведро потъва в здрач.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...