11 jul 2015, 18:38

Тук съм аз

  Poesía » Civil
504 0 0

                                                         

                                                                         Тук съм аз

 

 

Денят започва някак тревожно...

Всичко неясно, толкова сложно!...

Звездите тъмнеят в ракетен блясък.

Денят се раздира от болка и крясък....

 

Тук съм аз и светът е в мене.

Свит на кълбо от громко свистене.

Писецът застива, кръв се пролива....

Планетата тръпне и дим я обвива.

 

И всичко е нощ в новото време....

Позорна смърт трябва да спреме.

Прекъснат е пътя, обезумял демократ,

разсича живота по начин познат.

 

Тук съм аз, но светът се люлее....

Мерзавец във ярост вилнее.

Пясъчна буря, човешки плач,

утрото ведро потъва в здрач.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...