11.07.2015 г., 18:38 ч.

Тук съм аз 

  Поезия » Гражданска
341 0 0

                                                         

                                                                         Тук съм аз

 

 

Денят започва някак тревожно...

Всичко неясно, толкова сложно!...

Звездите тъмнеят в ракетен блясък.

Денят се раздира от болка и крясък....

 

Тук съм аз и светът е в мене.

Свит на кълбо от громко свистене.

Писецът застива, кръв се пролива....

Планетата тръпне и дим я обвива.

 

И всичко е нощ в новото време....

Позорна смърт трябва да спреме.

Прекъснат е пътя, обезумял демократ,

разсича живота по начин познат.

 

Тук съм аз, но светът се люлее....

Мерзавец във ярост вилнее.

Пясъчна буря, човешки плач,

утрото ведро потъва в здрач.

 

 

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??