11.07.2015 г., 18:38

Тук съм аз

497 0 0

                                                         

                                                                         Тук съм аз

 

 

Денят започва някак тревожно...

Всичко неясно, толкова сложно!...

Звездите тъмнеят в ракетен блясък.

Денят се раздира от болка и крясък....

 

Тук съм аз и светът е в мене.

Свит на кълбо от громко свистене.

Писецът застива, кръв се пролива....

Планетата тръпне и дим я обвива.

 

И всичко е нощ в новото време....

Позорна смърт трябва да спреме.

Прекъснат е пътя, обезумял демократ,

разсича живота по начин познат.

 

Тук съм аз, но светът се люлее....

Мерзавец във ярост вилнее.

Пясъчна буря, човешки плач,

утрото ведро потъва в здрач.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...