Роби (Роберт)
511 3486
11 abr 2017, 7:01  

Тук съм и ще те спася 

  Poesía » De amor
949 10 26

Вятър отдалеч донесе
буря, мълнии и гръм.
В миг земята се разтресе,
счупи се стъкло със звън.

Ти към мене се притискаш,
търсиш моята ръка.
Да ми кажеш нещо искаш -
може би да те спася?

После притъмня внезапно,
стана вечер изведнъж,
на стъклото, ето - капна!...
заромоли ситен дъжд.

Някъде далеч нататък
лумна бяла светлина,
после пак ужасен трясък
и отново - тишина...

Раменете ти треперят,
ти  притискаш се към мен,
а сърцето ти отмерва
пулсът, рязко учестен.

И очи към мене вдигаш -
две планински езера.
Думите до мен не стигат,
но успях да разбера...

С устни мълком те докосвам,
милвам твоята коса.
Времето защо прахосвам -
тук съм!...И ще те спася!...

И потъваш ти във мене,
аз нахлувам в твоя свят!
Колко сладостни промени
още с теб ни предстоят!

Някъде далеч остават
бури, мълнии и гръм.
И потъваме в забрава

в нашия вълшебен сън!...

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??