Тук съм и ще те спася
Вятър отдалеч донесе
буря, мълнии и гръм.
В миг земята се разтресе,
счупи се стъкло със звън.
Ти към мене се притискаш,
търсиш моята ръка.
Да ми кажеш нещо искаш -
може би да те спася?
После притъмня внезапно,
стана вечер изведнъж,
на стъклото, ето - капна!...
заромоли ситен дъжд.
Някъде далеч нататък
лумна бяла светлина,
после пак ужасен трясък
и отново - тишина...
Раменете ти треперят,
ти притискаш се към мен,
а сърцето ти отмерва
пулсът, рязко учестен.
И очи към мене вдигаш -
две планински езера.
Думите до мен не стигат,
но успях да разбера...
С устни мълком те докосвам,
милвам твоята коса.
Времето защо прахосвам -
тук съм!...И ще те спася!...
И потъваш ти във мене,
аз нахлувам в твоя свят!
Колко сладостни промени
още с теб ни предстоят!
Някъде далеч остават
бури, мълнии и гръм.
И потъваме в забрава
в нашия вълшебен сън!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
