29 ago 2006, 8:55

Тук всеки стих е изстрел. Куршум е нашето чело.

Poesía

970 0 8

Тук всеки стих е изстрел.
Куршум е нашето чело.
Барут е болката зад него.
Димът остава, като мисъл,
облъхва нечие перо.

Листът остава непробит.
Брониран лист от злоба побелял.
Тук всеки стих е щик,
нащърбен, забит
отляво на ребрата ни без жал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Вестин (Димитър Ганчев)

Благодаря ви! Поздрави на всички! Има толкова хубави неща за четене тук... Тази вечер открих Декстър... Шок! Така беше със всеки от вас. Не знам какъв е цветът на очите ви... А като че да сме живели заедно поне една лятна ваканция край морето Непрекъснато някой от вас ме разтърсва. Вчера беше Светльо. Днес Декстър... Не вярвам стиховете да убиват, Дими. По-скоро те ни продължават... Те са нашия хиперкуб. Който е гледал филма ще ме разбере. Добре де, онзи хиперкуб от филма убиваше, но при нас не е така. Реалност на реалността. Дреха на дрехата. Голотата на голотата. Любовта на любовта... до безкрая на безкрая, където се усмихваме не ние а усмивката. Абсурд и болка, щастие и вечност...
Поздрави на всички. Чувствам ви близки.
(Повторих се

2006-08-29T22:18:04+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много силен стих!!!
Поздрави!!!

2006-08-29T16:27:08+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво,Вестин!

2006-08-29T11:53:23+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Могат да бъдат много силни стиховете, убийствено силни, особено, от поети, които не умеят да стрелят!
Хубав стих, Вестин!

2006-08-29T10:17:37+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Браво, Вестине! Страхотен стих!

2006-08-29T09:59:54+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0