29.08.2006 г., 8:55

Тук всеки стих е изстрел. Куршум е нашето чело.

972 0 8

Тук всеки стих е изстрел.
Куршум е нашето чело.
Барут е болката зад него.
Димът остава, като мисъл,
облъхва нечие перо.

Листът остава непробит.
Брониран лист от злоба побелял.
Тук всеки стих е щик,
нащърбен, забит
отляво на ребрата ни без жал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Поздрави на всички! Има толкова хубави неща за четене тук... Тази вечер открих Декстър... Шок! Така беше със всеки от вас. Не знам какъв е цветът на очите ви... А като че да сме живели заедно поне една лятна ваканция край морето Непрекъснато някой от вас ме разтърсва. Вчера беше Светльо. Днес Декстър... Не вярвам стиховете да убиват, Дими. По-скоро те ни продължават... Те са нашия хиперкуб. Който е гледал филма ще ме разбере. Добре де, онзи хиперкуб от филма убиваше, но при нас не е така. Реалност на реалността. Дреха на дрехата. Голотата на голотата. Любовта на любовта... до безкрая на безкрая, където се усмихваме не ние а усмивката. Абсурд и болка, щастие и вечност...
    Поздрави на всички. Чувствам ви близки.
    (Повторих се
  • Много силен стих!!!
    Поздрави!!!
  • Браво,Вестин!
  • Могат да бъдат много силни стиховете, убийствено силни, особено, от поети, които не умеят да стрелят!
    Хубав стих, Вестин!
  • Браво, Вестине! Страхотен стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...