29.08.2006 г., 8:55

Тук всеки стих е изстрел. Куршум е нашето чело.

971 0 8

Тук всеки стих е изстрел.
Куршум е нашето чело.
Барут е болката зад него.
Димът остава, като мисъл,
облъхва нечие перо.

Листът остава непробит.
Брониран лист от злоба побелял.
Тук всеки стих е щик,
нащърбен, забит
отляво на ребрата ни без жал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Поздрави на всички! Има толкова хубави неща за четене тук... Тази вечер открих Декстър... Шок! Така беше със всеки от вас. Не знам какъв е цветът на очите ви... А като че да сме живели заедно поне една лятна ваканция край морето Непрекъснато някой от вас ме разтърсва. Вчера беше Светльо. Днес Декстър... Не вярвам стиховете да убиват, Дими. По-скоро те ни продължават... Те са нашия хиперкуб. Който е гледал филма ще ме разбере. Добре де, онзи хиперкуб от филма убиваше, но при нас не е така. Реалност на реалността. Дреха на дрехата. Голотата на голотата. Любовта на любовта... до безкрая на безкрая, където се усмихваме не ние а усмивката. Абсурд и болка, щастие и вечност...
    Поздрави на всички. Чувствам ви близки.
    (Повторих се
  • Много силен стих!!!
    Поздрави!!!
  • Браво,Вестин!
  • Могат да бъдат много силни стиховете, убийствено силни, особено, от поети, които не умеят да стрелят!
    Хубав стих, Вестин!
  • Браво, Вестине! Страхотен стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...